BG | EN
person Вход

Кетоза при високопродуктивните крави

Кетозата при високопродуктивните крави не е специфично заболяване, а по-скоро се разглежда като метаболитно нарушение. Тя представлява дисбаланс между приема на хранителни вещества и нуждите на животните от такива. Тя се проявява тогава когато енергийните изисквания надхвърлят енергийния прием и това доведе до негативен енергиен баланс, водещ до няколко съпътстващи смущения: ниски нива на кръвна захар (Hypoglycemia), изчерпване на гликогена в черния дроб, мобилизация на телесните протеини под формата на аминокиселини за продукция на глюкоза (глюконеогенеза), мобилизация на мазнините от депата, мастна инфилтрация на черния дроб, увеличена продукция на кетони, съпътстващо повишено ниво на кетони в кръвта и урината (кетонемия и кетонурия), понижаване на телесната маса, понижаване на млечността и дехидратация. Когато големи количества телесни мазнини се използват като енергиен източник за подпомагането на млечната продукция, се получава така че, мазнините се мобилизират по-бързо от колкото може да бъдат метаболизирани нормално от черния дроб, така кетоновата продукция надвишава усвояването на кетони и се провокира появата на кетоза.

Основен проблем при кетозата е недостигът на глюкоза в кръвта. В края на бремеността и началото на лактацията голяма част от глюкозата се използва за синтезата на лактози (млечна захар) и млечна мазнина. Необходими са 50гр. глюкоза, 40гр. мазнини и 30гр.  протеини за синтезата на 1 литър мляко с 4 % масленост. Ако количеството на приетите с храната въглехидрати не е достатъчно, за да задоволи енергийните нужди на животните, черният дроб започва да произвежда глюкоза от други източници, обикновено мазнините, което е съпроводено и с повишена продукция на кетони.

Етиология - кетозата е метаболитно заболяване с не напълно изяснена етиология. Преобладава схващането, че се провокира вследствие недостиг на въглехидрати, тогава когато животните са хранени продължително време с фуражи, бедни на лесно усвоими въглехидрати или в резултат на небалансирано хранене. Приемът на некачествени силажи, кюспета, отпадни продукти от хранителната промишленост, също води до появата на кетоза. Някои автори разглеждат кетозата като адаптационно заболяване, в следствие нарушена функция на хипофизо-надбъбречната система, при което се установява намаляване на адренокортикотропния хормон и глюкокортикоидите от кората на надбъбречните жлези, в следствие на което животните може да изпаднат в хипогликемия, водеща към повишено кетообразуване.

В зависимост от етиологичните фактори кетозата бива:

  • Първична
  • Вторична

Първичната кетоза се характеризира с анорексия, депресия, кетонемия, кетонурия, хипогликемия и понижена лактация. Първичната кетоза бива:

  • Първична спонтанна кетоза
  • Първична хранителна кетоза

Първичната спонтанна кетоза е характерна за високопродуктивните крави с млечност над 35-40 литра дневно. При тази форма на кетоза, въпреки балансираното хранене с висококачествени фуражи, организмът не е в състояние да превъзмогне стресовата реакция, по време на отелването, апетитът се понижава, във връзка с това настъпва енергиен дисбаланс. Кетозата се явява като ответна реакция на настъпилата хипогликемия. 

Първичната хранителна кетоза- тя има връзка с отелването, високият млекодобив и енергийният недостиг, главно от екзогенен произход. Тогава когато високопродуктивните крави не получават достатъчно количество висококачествен фураж, необходим за задоволяване на енергийните нужди по време на лактация, може да бъде провокирана и при прием на фуражи с ниска метаболитна енергийна стойност.

Вторична кетоза- (вторичен кетозен синдром), провокира се няколко дни след възникване на първичното заболяване. Боледуват предимно високо продуктивни крави, непосредствено преди и най-много след отелването. Най-често се провокира като следствие от възпалителни процеси на матката (метрити и ендометрити), възпалителни процеси на черен дроб, следродилна пареза (хипоколцемия) и възпалителни процеси на млечната жлеза (мастити).

Патогенеза - съществува фундаментална разлика в храносмилането и метаболизма на хранителните вещества между преживни и непреживни животни. При преживните, микроорганизмите в търбуха ферментират погълнатите въглехидрати, при което се получават мастни киселини, основно оцетна, пропионова и млечна киселина. В миналото учените, осъзнавайки нуждите на кравите, болни от кетоза, от въглехидрати, прилагали захар и меласа, за да задоволят тази нужда. Доказано е обаче , че тези продукти се конвентират в мастни киселини, някои от които кетогенни и този подход се оказва противопоказен. Крави с наднормено тегло са по-възприемчиви към заболяването. Те имат понижен в по-силна степен апетит както преди, така и след отелване, тоест при тях се развива по-голям негативен енергиен баланс. Следродилният период е критичен стадий на лактация за високопродуктивните крави. Този период се характеризира с драстични метаболитни промени, имуносупресия, негативен енергиен баланс и повишени нива на стрес, което може да доведе до повишена чувствителност към различни заболявания и понижена млечна продуктивност. В период около отелването лактиращите крави естествено понижават приема на сухо вещество, породи напредналия стадий на бременност, както и метаболитните процеси настъпващи в този период. Понижаването на сухото вещество води до негативен енергиен баланс. През последната седмица от своето развитие фетуса използва приблизително 46% от майчината глюкоза. По време на лактация млечната жлеза изисква огромно количество глюкоза, за синтеза на лактоза. Изчислено е, че млечната жлеза изразходва 60 до 70% от цялостната телесна глюкоза основно за лактозна синтеза. В този период крава произвеждаща  30 литра мляко дневно, използва 1,5 кг. кръвна захар за синтез на лактоза.

Черният дроб е органът, в който принципно се произвеждат кетоновите тела, те са нормални метаболити, свързани с метаболизма на мастните киселини, в условията на относителна недостатъчност на въглехидрати. Кетоновите тела не могат да продължават да бъдат метаболизирани от черния дроб, и се установяват в кръвта и останалите тъкани, където се окисляват. Въпреки, че концентрацията на кетонови тела в кръвта е висока, само част от тях се екскретират чрез бъбреците, млечните  жлези и издишаният въздух. При лактиращи крави концентрацията на глюкоза в плазмата представлява баланс между производството на глюкоза в черния дроб и усвояването на глюкозата в организма, чиито “главен потребител” е млечната жлеза. Хипогликемията води до намаляване на плазмения инсулин и до повишаване на плазмените нива на глюкагон. По-ниският плазмен инсулин и по-високите нива на плазмения глюкагон повишават чувствителността към липазатав мастната тъкан, което ще доведе до повишаване на плазмените нива на LCFA(летливи мастни киселини). Следователно по-голяма част от тези летливи мастни киселини ще достигне до черния дроб и ще надвиши способността му да ги окисли напълно или да ги реестерифицира, което води до повишена кетогенеза. При повишени нива на плазмени LCFA, черният дроб ги преестерифицира и окислява до ацетил-коА. Същият може да бъде окислен до CO2, при условие, че има достатъчно оксалацетат. Проучвания се стремят да установят концентрацията на оксалацетат в черния дроб при кетонични крави. Някои автори твърдят, че концентрацията на оксалацетат  е по-ниска при  кетонични крави, отколкото при здрави животни. Независимо от това, колко са ниски нивата на митохондрийният оксалацетат в чернодробните клетки, кетогенезата няма да се ускори, без достатъчно количество на прекурсор под формата на LCFA и обратно, кетогенезата може да възникне при нормални нива на оксалацетат, ако в черния дроб има достатъчно високи нива на LCFA. Тогава черният дроб неможе да метаболизира ацетил-коА, получел се като метаболит от окисляването на мастните киселини, поради липса на енергия. Излишъкът от ацетил-коА се превръща в кетонови тела ацетоацетат, р-хидрокси бутират и ацетон.

     

Други предразполагащи фактори за поява на кетоза са:

  • Сезонът-по- често се провокира през зимата
  • Животни с предродилна треска имат понижен прием на храна след отелването, това изостря негативният енергиен баланс и повишава риска от кетоза.
  • Увеличаване добивът на мляко за 305 дни
  • Приемане на фуражи, съдържащи по-големи количества бутирова киселина, бутиратът е предшественик на ацетил-коА и следователно е кетогенен.

Клинични признаци - Кетозата протича в субклинична и клинична форма. Първоначално може да има постепенно понижаване на апетита в продължение на 2 до 5 дни. Често загубата на апетит протича в доста необичайна форма, животните приемат трева и сено, но отказват приема на зърно и силаж, не е изключено и появата на извратен апетит, в резултат на което дневният млекодобив намалява с 1 до 2 литра. Тези промени не винаги се забелязват, но ако се изследва урината, ще се установи положителна реакция за кетотела (++). Това е така наречената субклинична кетоза, от която се засягат голям брой крави непосредствено след отелването или в напреднала бременност. Ако не се подобри храненето и не се вземат бързи мерки, заболяването се проявява с ясни клинични признаци, анорексия или арексия, атония, празни дъвкателни движения, обилна саливация, издишаният въздух е със специфична сладка миризма. Движенията на търбуха стават слаби и редки, може да се установи и запек или диария, загуба на телесно тегло. Конюнктивите са зачервени, вътрешната телесна температура е нормална или се покачва незначително. Пулса и дишането са нормални. При тежка форма на кетоза се наблюдават признаци от страна на нервната система (нервна форма на кетоза). Среща се сравнително рядко. Животните са възбудени и реагират с резки движения на външни дразнители, тъпчат с крака на едно място, зениците са разширени, понякога може да се установи и очевидна слепота, безцелни движения, придружени със странни движения на езика, целящи непрекъснато облизване на кожата. В някои случаи животните извършват принудителни движения напред или си движат в кръг, залитат на една страна или внезапно подгъват краката си в ставите. Това поведение може да продължи в рамките на няколко часа. Други животни реагират с депресия, сънливост, дори коматозно състояние. Тези състояния на възбуда и депресия може да се редуват. При изследване на кръвта се установява:

  • Хипогликемия
  • Хипокалцемия
  • Хопоалбуминемия
  • Повишени нива на свободни мастни киселини и кетони, при норма 5-10мг% При кетозата те достигат 20-30 до 150мг%

При изследване на урината се установяват:

  • Високи нива на кетотела
  • Кисела реакция (ниско pH)

Усложнена или вторична кетоза може да се появи с вариращ интензитет при лактиращите крави, при които метаболитното нарушение е ускорено или утежнено от инфекции, хронифициране, наличие на чужди тела, перитонит, мастит, вагинит, дислокация на сирищника, индигестии и гладуване. Хроничната кетоза се характеризира с подобни признаци като нервната форма, но по-слабо проявени. Наблюдават се отслабени сърдечни тонове, сърдечния тласък е усилен и се съпровожда с изразена аортна пулсация, пулса е слаб, аритмичен. Регистрират се изменения в ЕКГ, характерни за дистрофия на сърдечния мускул. Дишането е от абдоминален тип, учестено и повърхностно, изменени са ритама и силата на дишането. Симптомите може да се класифцират в няколко синдрома:

  • Ацетонемичен синдром - характерен за субклиничен стадии на кетозата, налице е намален апетит, анорексия или арексия, хипотония на предстомашията, анемия, тахикардия, полипное. Този синдром е съпроводен с дистрофични изменения в сърцето и черния дроб.
  • Хепатотоксичен синдром - намален апетит или пълна арексия, извратен апетит, сърдечно-съдова слабост, паренхиматозна жълтеница.
  • Гастроинтестинален синдром - извратен апетит, атония или хипотония на предстомашията, запек или диария.
  • Невротоксичен синдром - наблюдава се при крави през първите 2 седмици след отелването. Характеризира се с повишена възбудимост, хипертензия на кожата в областта на гърба и шията. Тонични спазми на коремна мускулатура, скърцане със зъби, повишена саливация, празни дъвкателни движения
  • Кетонемия - наблюдава се при силно увреждане на черния дроб, при което имаме нарушено окисляване на мастните киселини и образувани на кетони. Настъпва чернодробна дистрофия, автолиза на паренхимните клетки. Понижават се стойностите на урея в серума 11,55мг%(при норма 20-40мг.%)

      

 

Диагноза:

  • Въз основа на данни от анамнезата
  • Въз основа на проявена клинична симптоматика
  • Наличие на рискови фактори
  • Изследване нивата на глюкоза в кръвта
  • Бързи тестове за кетони в урина и мляко

Повечето тестове, налични в търговската мрежа, се основават на откриването на ацетоацетата или  ацетон в млякото и урината, всички тези тестове се основават на промяна в цвета на индикатора, който съдържат. Тестовете за мляко които идентифицират наличието на ацетон и ацетоацетат са по специфични от тези за урина.

Един от най-често използваните в практиката тестове за диагностика на кетоза е Keto-test на Elanco

  

Лечение  насочено е към възтановяване на нормогликемията и намаляване на серумните концентрации на кетони в организма на животните. Основни принципи, които се спазват са :

  • Премахване на предразполагащите фактори, за поява на кетоза при високо продуктивните крави
  • Коригиране начина на хранене – хранене с балансирана дажба, богата на високо качествени въглехидрати, доброкачествено сено, включване на кореноплодни, меласа, допълнително обогатени с витамини и минерали.
  • Регулиране pH на търбуховото съдържание, респективно нормализиране движенията на предстомашията. Прилагане на натриев бикарбонат в доза 50г на килограм телесна маса per os.
  • Венозно приложение чрез инфузия на 20-40%р-р на глюкоза. Желателно е преди приложението на венозната инфузия да се ижектира инсулин подкожно в доза 150-200UI и след 15-30мин. се прилагат венозните р-ри на глюкоза. Инсулина подтиска както мастната мобилизация, така и кетогенезата, но трябва да се прилага в комбинация задължително с глюкоза и глюкокортикостероиди, за да се предотврати хипогликемията.
  • Прилагане на кортикостероиди – преднизолон или дексаметазон в доза 0,2-0,4 мг. Интрамускулно.

Профилактика – някои фуражни добавки като ниацин, калциев пропионат, натриев пропионат, пропиленгликол и холин могат да окажат благоприятен ефект за предотвратяването на кетозата. За да бъдат ефективни тези добавки трябва да се включат към хранителните дажби на кравите в подходящото време, тоест 2-3 седмици преди края на бремеността, както и през целият период на лактация.

В повечето страни, напоследък и в България широко приложение за профилактика на кетозата намира приложението на монензин натрий в доза 200-300мг на глава за 24 часа.

У нас широко приложение намира препаратът Kexxtone.            

 

 

Има три прости критерия за селекция за идентифициране на кравите, които са с висок риск за развитие на кетоза във вашата ферма:

             Затлъстели крави – стари юници (≥ 27 месеца при отелване) и крави с оценка на охраненост (BCS) ≥ 4 по време на сухостойния период имат повече налични телесни мазнини и поради това са изложени но по-голям риск от кетоза. Целева оценка на охраненост (BCS)

  • При отелване 3,25-3,75
  • Сто дни преди периода на сухостойност 3,0-3,5
  • 60 дни след отелването 2,5-3,25
  • В период на сухостой 3,25-3,75

             Трета лактация или следваща- съществува по-голяма вероятност от развитие на кетоза при кравите при трета лактация, когато тяхната продуктивност е относително висока.

             Крави, с проблеми при предишно отелване- крави развили заболявания в предходния период през първият месец след отелването (кетоза, дислокация на сирещника, метрит, мастит, задържане на последъка, късен еструс ) са в по-голям риск.

Разходи, свързани с кетозата:

  • Въздействие върху здравето- кетозата е врата към други заболявания, тя намалява имунната функция, като прави кравите по-уязвими към инфекции
  • Кравите с риск от кетоза проявяват два пъти повече задържане на последъка, три пъти повече случаи на метрит, шест пъти повече случаи на кисти на яйчниците, три до осем пъти повече дислокации на сирищника.
  • Влияния върху производството на мляко- относно количеството и качеството. Крави- загуба от 300кг. мляко, при стандартна лактация 305 дни. Юници- загуба от 500кг. мляко при стандартна лактация от 305 дни. Относно качеството, намалява се синтезата на протеини в млякото и увеличаване на мазнините, което води до по-ниска цена на млякото.
  • Въздействие върху плодовитостта- връщане в стадии на еструс със закъснение от 22 дни. Успехът при осеменяването намалява с 20%.
  • Последствия върху емоционалното състояние и благосъстоянието - влияние върху благосъстоянието на кравите и бракуване. Загуба на време за лекуване на болни крави. Усещане за безпомощност и обезсърчаване.

Приложение на Kexxtone:

Стъпка 1.- Изберете крави, за които съществува висок риск в сухостойния период

Стъпка 2.- Запишете идентификационния номер на животното и седмицата, в която трябва да бъде приет Kexxtone.

Стъпка 3.- Прием на Kexxtone от кравите в риск, идентифицирани както е описано по-горе.

  • Запишете номера на интраруминалното средство (намира се от лявата страна на цилиндъра ) със съответния идентификационен номер на животното.
  • Внимателно сгънете крилцата надолу по протежение на тялото на интраруминалното средство. Поставете интраруминалното средство в подходящ инструмент за въвеждане на препарата, първо края с отвърстието.
  • Поставете инструмента за въвеждане покрай основата на езика. Когато животното преглътне, изстреляйте интраруминалното средство от инструмента за въвеждане.

Механизъм на действие на Kexxtone:

1 интраруминално средство, 3 до 4 седмици преди отелване, осигурява добро начало!!!!!